Когато един спомен не бъде описан, той постепенно се разтваря във времето, като ефервесцентна таблетка в чаша вода.

Различните проявления на занаятите, изкуството и културата винаги преминават през приливи и отливи на интерес. Нашето общуване с тъканите, макар и на утилитарно ниво абсолютно задължително, също има своя пулс: вълни, които се движат от свръхмодерни синтетични текстили към добре познати естествени влакна; от индустриален безкраен текстилен конвейр към търпеливото създаването на една дреха бримка по бримка.

Днес тези цикли се редуват толкова бързо, че често дори не се редуват, а съществуват паралелно, като монета която се върти толкова бързо, че едновременно виждаш и лицето и стойността ѝ. Бързата мода и екологичната катастрофа на излишеството редом с възродения интерес към бавното създаване, приложните изкуства и непосредствения допир с материята. Аналогова чувствителност и изкуствен интелект, материално и нематериално – всяко като противоотрова за другото.

Много от преживяванията ни днес са безпрецедентни. Но много от лековете срещу тревогата са ни завещани от бабите, прабабите и всички наши предци. Изкуството да създаваш собствените си дрехи, а чрез тях и себе си, и света около себе си, е на хиляди години. Толкова древно, че често не си даваме сметка, колко човешки поколения е докоснало и колко отпечатъци носи това наследство стигнало до нас. А сега е наш ред да се погрижим за него.

Когато търсим литература за плетенето на български език, наименованията на различните видове плетки, влакна и прежди, или кои от тях са местни за нашите земи, бързо се сблъскваме с едно удивително противоречие: теоретичната информация е оскъдна, литературата е ограничена и често преводна, в архивите плетенето се среща само на малки острови през десетилетията. Едновременно с това усещането за близост и привързаност към плетенето е силен и тактилен факт, защото почти всеки от нас има спомен за човек в семейството, който е плел или пази дреха, направена с любов само за него самия.

И тази традиция е жива – и днес съществуват общности от съвременни плетачи. Съществува производство на прежда в България. Продължаваме да предем тази непрекъсната нишка, която просто чака да бъде описана, вплетена в текст, споделена и съхранена.

Причините за това несъответствие не са еднозначни и често са трудни за посочване. Но решението е едно: документиране и съхранение. Да запишем термините, историите и практиките, които все още живеят в паметта на плетящите общности, в експертизата на търговците и производителите на прежда и пособия, в литературата и архивите създадени от тези преди нас.

Самата дума „плетопис“ – съчетанието между плетене и летопис – идва от общността. През последните години, когато плетеси от седянките в софийския магазин за прежди и пособия Creativa качваха своите сторита от пътешествия с плетка в ръка и с хаштаг #напътскреатива, те започнаха да наричат тези спомени „плетописи“. Това е и общността, от която се родиха разговорите и идеите, които доведоха до този сайт-архив, който цели да събере понятия, истории и свидетелства на едно място и да ги направи достъпни за всички. Защото това наследство принадлежи на всички.

_{Ако имате обратна връзка, интересна история или топъл спомен, моля ви, свържете се с Плетопис на arhivist@pletopis.com}