В плетенето късите редове са техника, за създаване на обем и форма, някои плетящи дори ги считат за задължителен елемент в един добре прилягащ модел. В общуването обаче имаме един друг израз – да хванеш някого „на къс пас“. Тоест, да скъсиш дистанцията дотолкова, че събеседникът ти да няма накъде да избяга и да си каже всичко. Точно това е и целта на новата ни рубрика в Плетопис: хващаме хора от плетящата общност „на къси редове“ за да си поговорим откровено за смелостта да създаваш и за нишката между идеята и готовия дизайн .
За първото ни интервю не бихме могли да изберем по-подходящ събеседник от Лариса, дизайнерът зад Larissa Knitwear. Тя е творец, който се изразява с уютни текстурирани плетива (и упътванията за тях) и прелестна фотография – и двете плод на творчески перфекционизъм, вслушване в обратната връзка от тестери, и… щипка продуктивно нищоправене.
Към момента на публикуване моделите на Лариса са достъпни само на английски език, но наскоро тя започна да обмисля техния превод и това ни накара да я поразпитаме за препятствията и вдъхновенията, които тя среща в процеса си.
Как започна да мислиш за себе си не просто като плетеса, а като дизайнер? Имаше ли конкретен момент или беше постепенен процес?
Мисля че това да започна да се възприемам като дизайнер беше по-скоро постепенен процес. Дълго време казвах сама на себе си, че просто обичам да плета и за това само ще се наслаждавам на процеса. Може би моментът, в който нещо наистина се промени беше, когато видях колко много хора имаха интерес и реално започнаха да плетат по моите описания. Тогава осъзнах, че вече не плета само за себе си, а давам идеи и вдъхновения на другите и така моите модели оживяват извън пределите ми.
Когато започваш нов модел, кое идва първо: техниката, преждата или идеята?
При нов модел почти винаги първа е идеята и самото усещане – понякога е форма, понякога текстура, понякога просто моментно настроение. След това избирам прежда, с която да пресъздам това настроение, а самата техника идва в процеса на плетене. Често се случва в търсене на точната плетка да се изгубя в целия процес. После дълго време отлагам самия проект и не винаги имам ясна представа какво точно ще плета, докато не го видя в цялостния му завършен вид.
Какво те вдъхновява напоследък? Има ли нещо извън плетенето, което влияе на процеса ти?
Макар и неизбежно, се старая да не се задълбочавам много в търсене на идеи от плетаческия свят. Напоследък има твърде много информация във всички видове платформи и това може само да обърка човек.
Вдъхновението ми често идва в момент на пълно бездействие и пасивност, когато съм се отдала на нищоправене. Тогава идеите ми са в най-чистата си форма и съм сигурна, че са изцяло и само мои.
Как реши да преведеш най-популярния си модел на български?
Аз все още не съм напълно решена да го направя! Дали ще завърша започнатото е въпрос, на който не мога да дам точен отговор. Иска ми се, обаче моите модели да бъдат достъпни за българската общност, защото когато аз самата започнах да навлизам в света на съвременното плетене, нямаше много информация на български. И сега също е така – информацията е много оскъдна. Затова много ме зарадва Вашата идея – на всички, които стоят зад създаването на Плетопис.
Ще бъде удоволствие за мен, с общи усилия и труд да изградим модерния свят на плетивото в България.
Имаш ли усещането, че не всичко „се превежда“ директно т.е. лесно ли се помества един модел на български в структурата за описание, която ползваш вече?
Не мога да кажа, че всичко може да се превежда буквално. Има много термини и технически изрази, които звучат естествено на английски, но на български просто стават твърде дълги и губят своят ритъм.
Дори сега, докато превеждам моите описания, имам усещането, че не винаги трябва просто буквален превод, понякога е нужно истинско ‘‘предсказване‘‘ на инструкцията – сякаш човек интуитивно и подсъзнателно трябва да изплете прочетеното. Това в действителност е много интересен процес за мен.
Какво локално съдържание би искала да виждаш повече (колаборации, местни дизайнери, събития, образователни материали) и защо?
Със сигурност бих искала да има повече срещи, особено на открито. Аз съм върл фен на Скандинавия и силно се възхищавам на техния плетачески хъс и манталитет. Иска ми се тук също да е толкова нормален и развит процес.
Как намираш международната общност сравнение с българската? Има ли интересни особености/неща които ти правят впечатление
В модерни времена, мисля че международната общност много често гледа на плетенето като на форма на себеизразяване – хората са по-смели, по-цветни. Експериментират повече. Докато в българската общност усещам лична връзка със самия занаят – тук много хора са започнали да плетат покрай своите баби/майки или близки хора и това има специална емоционална връзка.
Интересно ми е това, че международната общност е много по-активна в споделянето на цялостния процес – показват се грешки, тестове, провалени проекти и цели месеци работа по даден модел. Докато тук хората често показват само крайния резултат, сякаш всичко винаги трябва да е перфектно. А всъщност именно процесът е най-интересен и вдъхновяващ.
Има ли част от създаването на модел, която според теб дизайнерите подценяват/пренебрегват?
Много дизайнери, особено когато са много опитни, несъзнателно пропускат информация, защото за тях определени неща вече са очевидни. Понякога едно прекалено съкратено изречение може да обърка напълно един начинаещ в плетенето. Мисля, че дизайнерите подценяват колко е важно самото усещане, докато четеш даден модел. Доброто описание не е само инструкции, то трябва да те накара да се почувстваш, сякаш някой вече е помислил за моментите, в които може да се объркаш.
Тук добра роля изиграват и тест плетачите. Те виждат неща, които дизайнерът вече не забелязва, защото е прекалено близо до собствения си процес. За мен най-ценната обратна връзка винаги е била: „тук се поколебах, какво точно се прави?“, а не когато някой ми каже: „този модел е много красив“.
Кои ресурси за плетене (книги, подкасти, видеа) са ти помогнали най-много и би препоръчала?
Честно казано, за истинско учене препоръчвам само техническата литература. Книги и ресурси, които обясняват конструкция, логика, изчисления. Това е основата. Всичко друго идва след това. Социалните мрежи са пълни с вдъхновяващи визуално идеи, но не мисля че са подходящи за реално научаване. Там често виждаме само перфектния резултат, без да се показва колко проби и грешки стоят зад него. Според мен от социалните мрежи можеш по- скоро да се вдъхновиш или да откриеш чужд стил и гледна точка. Което също е важно, разбира се, но е по- важно човек да не започне несъзнателно само да събира чужди идеи, без да развива собственото си усещане и разбиране. YouTube също може да бъде много полезен, но и там човек трябва да умее да отсява правилната информация.
Не всичко, което изглежда уверено поднесено е технически правилно.
Имаш ли проект/дизайн мечта, който ти предстои да изплетеш и разпишеш? Какво можеш да ни споделиш за него?
В момента работя по няколко модела шалове за есента – определено те са моята стихия. Харесва ми колко свобода може да има в тях като форми и текстури. Освен това имам подготвен дизайн за качулка, която чака своя звезден момент към края на лятото. Напоследък отделям и доста от времето си в превеждането на някои от моите дизайни.
Най- вълнуващото тепърва предстои.