Ако лятото имаше текстура, каква щеше да бъде тя? За много плетеси този сезон е плетен на една кука. Именно заради това на ръба на лятото се срещаме с Мария Д. лицето и сърцето зад бранда NEDELIKA. Говорим си броени дни преди старта на нейната нова програма Summer Crochet Atelier. В този разговор ще разберем как се постига посилната творческа лекота, защо се нуждаем от креативен ритуал всеки ден и как се гради общност от свободни, но свързани помежду си творци.
От онлайн присъствието ти бързо става ясно, че основният ти приоритет е да изградиш едно място, в което всеки, който има желание да плете, да се почувства приет и способен, независимо от нивото си. NEDELIKA e „за вас“, но ми се иска да чуя малко повече за самия проект, как той стартира и през какви сезони мина за да стигне до сегашния си облик?
NEDELIKA се зароди буквално у дома на дивана в хола с гледка към Витоша в един слънчев Неделен следобед. Първородното ми детенце играеше на пода пред мен. Аз бях седнала на същия този диван с плетка в ръка. Съпругът ми вършеше своите дела наоколо. Почувствах в този момент една пълна идилия. И като любител фотограф си пожелах да запечатам този миг на посилна лекота на битието и да го предавам навред към хората, които имат нужда от нея – чрез NEDELIKA.
И така всичко започна. От едно доста лично желание, а именно да бъда отдадена майка на децата си и едновременно с това да не изгубя творческата част от себе си. В началото дори не мислех в посока брандили бизнес, по-скоро търсех начин да остана свързана със себе си в годините на майчинството. Нямах ясен план, просто исках този NEDELIKA-момент да бъде, да мога да се връщам към него.
Роди се и второто ми детенце. Тогава усетих, че е моментът NEDELIKA да започне да расте. Тръгнах от наивната идея, че мога сравнително бързо да изградя това място, в което се преплитат носталгия по детството, копнеж по бъдещето и любов в настоящия момент. Някъде дълбоко в мен обаче се чуваше тихият гласец на реалиста, който знаеше, че всъщност предстои огромен труд – не само от техническа гледна точка, а и на вътрешно ниво. Реалистът се оказа прав. 🙂
Имаше периоди, в които NEDELIKA растеше основно нощем, буквално. Преминах през години на почти непрекъсната работа, безсъние, търсене, съмнения, много учене и много опити да разбера какво всъщност искам да създам. И какъв път поема самата NEDELIKA.
С времето първоначалната ми идея се потвърди – хората не идваха само, за да се научат да плетат. Идваха и за усещането. За спокойствието. За това да бъдат сред други хора, които също копнеят да творят по-бавно, по-смислено и без постоянно да доказват нещо. Просто да бъдат, да се забавляват, да разпускат, да се наслаждават на творческия момент, да се свързват със себе си и помежду си. Оттам се роди и слогана на NEDELIKA – заедно следваме нишката. Невидимата нишка, която свързва всички нас.
Разбира се, точно там започна и да се оформя истинският облик на бранда – не просто като място за плетене, а като пространство за принадлежност, творчество и връзка с човечността в забързаното ежедневие. Превърнахме се в една своеобразна форма на разширено семейство. Вече дори започнахме да пътуваме заедно – миналата есен посетихме един голям фестивал за прежди в Барселона и изкарахме едни пет идилични творчески дни заедно. Тази есен готвим нов план.
А днес вече съм в съвсем различен сезон. Започвам постепенно да освобождавам време и пространство, за да изградя по-ясна и устойчива система, в която това плето-място да има целогодишен живот, а не само сезонно присъствие. И може би за първи път усещам, че вместо просто да оцелявам в процеса, започвам истински да го обитавам.
Когато започна да се занимаваш с плетене, ти имаше ли такова място?
Да. Първото ми докосване до животворческия свят на плетенето бе в невръстна възраст, едва 4-5 годишна. Наблюдавах баба ми как медитативно плетеше зимата, сгушена на топло до бумтящата печка. Усещах, че там се случва вълшебство. После отидох при другата ми баба. Тя пък рисуваше цветни детски картини с прежда върху пуловерчетата ни – моето и на братовчедите ми. Тези жени създаваха архаична и много органична версия на съвременните ателиета по плетене. Бях запленена.
И много години по-късно, когато преминавах през труден емоционален период в живота си, гледайки отново баба ми, сгушена в нежните обятия на плетивото си, аз вече знаех – за да се справя, трябва да плета. Тя ми подаде кълбенце прежда в люляков цвят, една тънка метална кукичка Tulip и ми показа няколко бримчици. Тогава изплетох безброй цветя. Те ми помогнаха да намеря път обратно към себе си.
Същевременносилната ми подбуда да превърна NEDELIKA в място за хората дойде и от личния ми опит – когато започнах да навлизам в дебрите на плетенето на една кука почти нямаше откъде да почерпя информация на български език. А на мен много ми се искаше цялото това вълшебство, каквото е ръчното творчество с прежда и кука, да бъде по-достъпно за българските ценители на занаята, на нашия роден език. Оттам започна и истинската мисия на NEDELIKA – не просто да показва техники, а да създава култура около това творчество тук в България.
Какъв тип хора си представяш, че ще се почувстват „у дома“ в NEDELIKA?
Мисля, че у дома в NEDELIKA биха се почувствали хора като мен – амбиверти, ценители, хора, които горят отвътре и трудно стоят мирни, ако не създават нещо с ръцете си. Хора, които не могат да си представят ден без плетене… или поне са стигнали до етап, в който куката и преждата вече не са просто хоби, а част от вътрешния им свят.
Как се роди идеята за Summer Crochet Atelier и какво ти липсваше в плетящата общност, за да искаш да го създадеш?
В предишния си живот – преди семейството, децата и NEDELIKA – приятелите и колегите ми ме познаваха като парти енимъл. Обичах забавленията, музиката, хората и усещането, че всички заедно преживяваме нещо хубаво. И честно казано, мисля, че тази част от мен никога не е изчезвала.
С времето обаче започнах да усещам, че в плетящата общност често ми липсва точно това – лекотата. Много пространства са силно фокусирани върху техника, продуктивност, крайни резултати и постоянно усъвършенстване. А на мен ми липсваше едно по-живо, красиво и спокойно творческо преживяване. Място, в което хората не просто изкарват проект, а си почиват истински, докато творят. Може би точно оттам се роди и идеята за Summer Crochet Atelier.
Днес, вече като улегнал възрастен, родител и леко недоспал предприемач, вместо шумни нощни партита, ми се иска да курирам едни по-различни летни събирания – с плетка в ръцете, топъл бриз, красиви прежди, свеж коктейл и лятна плейлиста.
Искам да споделя този блян по тази посилна творческа лекота с хората, които харесват NEDELIKA. А понеже обичам да бъда добър домакин, влагам цялото си сърце в тези случвания. В интерес на истината, когато си представям плето-партитата на NEDELIKA, които организираме в края на онлайн програмите и ателиетата, те винаги изглеждат в главата ми малко като сцена от The Great Gatsby. Не толкова с бляскавия лукс, колкото с усещането за щастливо преживяване, което те кара за малко да забравиш шума на света.
Това ми се иска да предам чрез Summer Crochet Atelier – спокойствие, творчество и усещането, че за няколко часа просто ти е хубаво да бъдеш.
Какво отличава ателието от стандартен курс по плетене на една кука?
Всичко е първият отговор, който ми идва отвътре.
Разбира се, техниката е важна и аз много уважавам занаята. Но моята цел никога не е била просто да науча хората как да изплитат даден модел. По-скоро искам да им предам усещането, че и те могат да създават. Да развиват собствени естетика, почерк и творчески свят. Именно поради тази причина наричам това пространство ателие, а не просто курс. Защото там не стоим само в рамките на техниката. Говорим си за цветове, текстури, усещания, вдъхновения, снимки, музика, понякога дори за книги, споделяме си житейски истории.
При мен плетенето никога не е било само занаят. То е един от инструментите, чрез които достигам до усещането за творчество и живо въображение. И затова избрах именно него – защото в себе си то събира всички останали творчески полета, които ме вълнуват: писане, фотография, графичен дизайн, рисуване. Плетенето събира всичко това и ражда непосредствено докосване с въображаемия свят, неговото материализиране.
Твоята мисия с NEDELIKA е да развиваш именно „дизайнерско мислене“ при хората, които плетат на една кука. Какво точно означава това за теб и как помагаш на курсистите си да преминат от следване на чужда схема към създаване на собствени изделия?
За мен дизайнерско мислене означава преди всичко вътрешна творческа увереност. Усещането, че можеш не просто да следваш нечия схема, а да започнеш да вземаш собствени творчески решения.
Нашите баби и прабаби не са имали този безкраен достъп до модели, схеми и визуално вдъхновение, който имаме днес. Те са работили много повече с интуиция, наблюдение и въображение. Понякога само с един поглед са успявали да разчетат дадено плетиво и после да го излеят през собствените си ръце и усещания. Вярвам, че ние носим това умение в ДНК-то си. Просто някак си сме загубили доверие в него.
Именно затова в NEDELIKA не уча хората само да изпълняват инструкции. Опитвам се да ги насочвам да наблюдават, да експериментират, да задават въпроси, да правят избори – за цветове, текстури, форма, настроение, материали. Да започнат да усещат кое е тяхното.
Много често първата реакция е страх: Ами ако не стане красиво? Но точно там започва същинското творчество. Не е нужно да е красиво. Достатъчно е да се започне.
А за мен лично творчеството е нещо много повече от краен резултат. То е начин да си върнем усещането, че можем. Че можем да създаваме, да измисляме, да се доверяваме на себе си. И в NEDELIKA aз само показвам вратата. Нататък всеки преминава сам.
Кое е най-голямото предизвикателство при организирането на подобна мащабна сезонна програма?
Най-голямото предизвикателство със сигурност е, че зад подобна сезонна програма стои огромно количество невидима работа. Хората виждат красивата част – преждите, проектите, атмосферата, видеата. Но зад тях стоят месеци подготовка.
Всичко минава през мен и тялото ми – концепцията, писането, визуалната посока, заснемането, монтажът, платформата, комуникацията, маркетингът, рекламите, текстовете, социалните мрежи… Понякога едно кратко видео отнема часове работа. А най-трудното всъщност е не просто създаването, а това да намериш начин да достигнеш до хората, които наистина имат нужда от тази творческа бохча, която е NEDELIKA.
И понеже работя сама по почти всичко, процесът често е доста интензивен. Понякога се шегувам с репликата сам съм си рекърдс, но на този етап това е реалността. И вече съм я приела. Затова след последните две години започнах много по-сериозно да мисля за изграждането на устойчива система. Не просто за да работя по-ефективно, а защото предусещам, че NEDELIKA пораства към място, което има нужда от още хора около себе си.
Една от големите ми мечти е някой ден да изградя малък екип от талантливи, чувствителни и отдадени на творческия процес хора. Хора, с които да обменяме идеи, да създаваме заедно и да развиваме още по-красиви преживявания за общността около NEDELIKA.
Имам много мечти в тази посока. И много вяра, че едва сега започваме.
През август подготвяш изработката на дизайнерско бижу с „необичаен материал“. Без да издаваш всички тайни, какво те вдъхнови да излезеш от рамките на традиционната прежда и да експериментираш с нещо по-различно за финала на лятното ателие?
Винаги съм възприемала плетенето на една кука като форма на съвременно изкуство. Нещо живо, което може постоянно да се развива, да сменя форми, материали и посоки. Затова ми се прииска за финала на Summer Crochet Atelier да предизвикам и себе си, и хората в NEDELIKA да излезем малко извън обичайния начин на мислене. Да погледнем на куката и плетивото по един по-неочакван начин.
Разбира се, процесът отново ще бъде внимателно и ясно показан, така че всеки да може спокойно да премине през него със собствен ритъм и увереност. За някои това вероятно ще бъде просто приятно творческо разпускане и досег до нещо ново. А за други, може би първа крачка към един по-смел и експериментален творчески процес.
И честно казано, точно това най-много ме вълнува – човек да си позволи за момент да излезе от познатото и да открие, че въображението му всъщност е много по-голямо, отколкото е предполагал.
Какво би казала на човек, който смята, че „не е достатъчно креативен“, за да започне?
Не вярвам, че в света има некреативни хора. Напротив даже. Искрено вярвам, че живеем именно благодарение на способността си да бъдем креативни – било то осъзнато или не. Креативността не е само да рисуваш, плетеш или създаваш красиви неща. Тя е начинът, по който решаваме проблеми, мечтаем, грижим се един за друг, оцеляваме, измисляме нови пътища за себе си. Тя е много по-дълбоко заложена в нас, отколкото сме свикнали да мислим. Понякога просто сме изгубили връзка с тази част от себе си. Или сме повярвали, че трябва да бъдем достатъчно талантливи, за да имаме право да творим. А според мен човек не трябва да заслужи правото да бъде творчески. То му е дадено още в мига, в който се е появил на този свят. Това умение е дар, подарен на всеки един човек на тази планета.
Затова призовавам: позволете си. Позволете си да бъдете начинаещи. Да бъдете несъвършени. Да опитвате. Да играете. Оттам започва всичко.
Наскоро стартира и “Обедна почивка с NEDELIKA”, разкажи ни малко повече за вдъхновението зад тези срещи?
Обедна почивка с NEDELIKA се роди от желанието ми да създам едно малко спокойно пространство по средата деня и на работната седмица. Нещо като творческо отваряне на прозорец по средата на цялата забързаност, шум и задачи. Мисля, че много хора днес дори не успяват истински да си вземат обедната почивка. Ядем набързо, скролваме, мислим за следващата задача. А на мен ми се искаше да върна усещането към бавните моменти, за които душата жадува, в които просто сядаш с чаша кафе, с плетката до себе си и за малко си поемаш въздух.
Тези срещи не са уроци. Те са по-скоро творческо другаруване – малко време, което прекарваме заедно, докато плетем, говорим си (аз – пред камерата, хората пишат в чата), показвам какво създавам, споделям идеи, вдъхновения или просто частица от ежедневието зад NEDELIKA.
Много ми харесва, че форматът е лек и жив. Понякога има хумор, понякога творчески хаос, понякога съвсем обикновени разговори. И точно това го прави толкова естествен и освободен. В известен смисъл Обедна почивка с NEDELIKA е може би най-близко до усещането, към което винаги съм се стремяла в бранда – едно спокойно място, където хората идват не само заради плетенето, а и заради усещането, че за малко са сред напълно свои.
Успяваш ли да си почиваш с плетене, когато плетенето е и професия? Как успяваш да постигнеш баланс между различните елементи в живота си?
Да, и слава Богу! Обожавам да си почивам с плетене за аматьори след професионално плетене. Има нещо много освобождаващо в това просто да седна и да плета без идея дали ще стане съдържание, проект или част от програма. Мисля, че точно тогава най-много си почивам.
Колкото до баланса… вече не бягам от осъзнаването, че съм много творчески човек. А творческите хора рядко са напълно балансирани в класическия смисъл на думата. При нас по-скоро има едно постоянно движение между периоди на хаос, вдъхновение, уединение, преумора, създаване и нужда от тишина. Преди много се опитвах да поправя това в себе си. Днес по-скоро се уча да работя с него, а не срещу него.
И в интерес на истината, плетенето много ми помага именно за това. То ме връща обратно в тялото, в ритъма, в настоящия момент. Там между бримките винаги успявам да намеря поне мъничко вътрешен ред.
Кое те вдъхновява най-силно в момента извън света на плетенето?
В момента много ме вдъхновяват хора, които имат смелостта да бъдат едновременно талантливи, свободни и леко странни по свой собствен начин. Които работят с постоянство и същевременно остават верни на себе си. Колкото и да е трудно това.
Възхищавам се много на DARA, Mila Robert и Ivo Dimchev. Харесва ми, че всеки от тях носи силно усещане за артистична свобода и собствен свят.
Иначе тръпна в очакване за новата книга на любимия ми креативен писател Austin Kleon – Don’t Call It Art. Самото подзаглавие 10 ways to create like a kid again ме кара да усещам, че тази книга ще дойде при мен точно навреме.
Излиза на 2 юни, буквално ден след старта на Summer Crochet Atelier. И честно казано, имам чувството, че предстои едно много вдъхновено и творческо лято, поръсено с щипка вълшебство.
Какво локално съдържание би искала да виждаш повече (колаборации, местни дизайнери, събития, образователни материали) и защо?
Колаборации. Определено колаборации. Мисля, че точно там се раждат най-живите и истински творчески неща. Когато различни хора, светове и енергии се срещнат и започнат да влияят едни на други. За мен творчеството никога не е било напълно самотен процес. Дори когато създаваме сами, пак сме в диалог с други артисти, с музика, с книги, с културата около нас.
Много бих искала да виждам повече смели локални колаборации между творци от различни сфери, като плетене, мода, фотография, музика, графичен дизайн, керамика, илюстрация, интериор, пърформанс. Според мен именно там започват да се случват най-интересните неща. А събитията, образователните материали, общностите, те естествено се раждат след това.
Ако искате да чуете повече от любимия си дизайнер или да ни разкажете собствената си история, свържете се с нас тук и ни напишете малко повече за Вашата идея.